6 jun 2012, 9:25

Mope

  Poesía » Otra
1.6K 0 27


Музика >>> 

 

 

 

 

Тази нощ луната е огромна и сияйна.

И над мен небето е потънало в звезди.

И е тайнство лунната пътека към безкрая.

И е лудост шепотът на белите скали.

 

 

Тази нощ притихват в мен предания и притчи.

И съм само песъчинка, стигнала брега.

И зова едно море, уморена, ничия.

И е жажда всеки миг в прииждаща вълна.

 

 

Тази нощ стопяват се лавините сребристи.

И обезумели бавно слизат върхове.

И отшумява ехо от ручеи скалисти.

И съм цялата едно-единствено Море.

 

 

 

 

       

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...