30 mar 2017, 11:11

Морал ли?

  Poesía » Civil
2.7K 6 8

По-добре като Моцарт да умра,

в бедност, нищета и несрета.

Отколкото душата си да дам,

да я заключат в пошлия зандан!

 

Където честността е просто дума,

а мерзостта е плъзнала кат чума.

И граби се и се краде безчинно,

но се казва че било причинно.

 

Принизени мънички душици,

смучат от народните парици.

Крият се зад смешните закони,

изнасят държавата с вагони.

 

Окрадоха до края всичко ценно.

Взеха що можаха, земно и неземно.

Нямаше за тях ни вяра нито свян.

Сечаха и болеше повече от ятаган.

 

Не ни убиха, щеше да е сладко,

планът им течеше доста гладко.

Гледаха как чезнем и топим се бавно,

но лъвът от клетката ги гледа жадно.

 

Щом отскубне се от тоз затвор,

ще ревне всичко живо в хор.

Започва новото начало силно,

от нас зависи колко е стабилно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...