Морал ли?
По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума,
а мерзостта е плъзнала кат чума.
И граби се и се краде безчинно,
но се казва че било причинно.
Принизени мънички душици,
смучат от народните парици.
Крият се зад смешните закони,
изнасят държавата с вагони.
Окрадоха до края всичко ценно.
Взеха що можаха, земно и неземно.
Нямаше за тях ни вяра нито свян.
Сечаха и болеше повече от ятаган.
Не ни убиха, щеше да е сладко,
планът им течеше доста гладко.
Гледаха как чезнем и топим се бавно,
но лъвът от клетката ги гледа жадно.
Щом отскубне се от тоз затвор,
ще ревне всичко живо в хор.
Започва новото начало силно,
от нас зависи колко е стабилно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
