ivelina76 (Ивелина Стойова) ivelina76 (Ивелина Стойова)
31
12 dic 2014, 21:19

Море

  Poesía
1.4K 1 2

Море 

 

 

Застанала високо на скалите,

очите жадно попиват морска синева,

а вятърът разпилява косите

и нежен бриз гали сетива.

 

Вълните своя танц играят,

задяват пясъчният бряг,

не искат, пък и как не знаят

да спрат своя вечен бяг.

 

Слънце зад хоризонта се скрива,

денят отстъпва място на нощта

и всяка мисъл бавно си отива

с надежда да посрещне изгрева.

 

 

Ивелина Стойова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Стойова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0