Море
Застанала високо на скалите,
очите жадно попиват морска синева,
а вятърът разпилява косите
и нежен бриз гали сетива.
Вълните своя танц играят,
задяват пясъчният бряг,
не искат, пък и как не знаят
да спрат своя вечен бяг.
Слънце зад хоризонта се скрива,
денят отстъпва място на нощта
и всяка мисъл бавно си отива
с надежда да посрещне изгрева.
Ивелина Стойова
© Ивелина Стойова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
