Море
Застанала високо на скалите,
очите жадно попиват морска синева,
а вятърът разпилява косите
и нежен бриз гали сетива.
Вълните своя танц играят,
задяват пясъчният бряг,
не искат, пък и как не знаят
да спрат своя вечен бяг.
Слънце зад хоризонта се скрива,
денят отстъпва място на нощта
и всяка мисъл бавно си отива
с надежда да посрещне изгрева.
Ивелина Стойова
© Ивелина Стойова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
