12.12.2014 г., 21:19

Море

Поезия

1.4K 1 2

Море

Застанала високо на скалите,

очите жадно попиват морска синева,

а вятърът разпилява косите

и нежен бриз гали сетива.

Вълните своя танц играят,

задяват пясъчният бряг,

не искат, пък и как не знаят

да спрат своя вечен бяг.

Слънце зад хоризонта се скрива,

денят отстъпва място на нощта

и всяка мисъл бавно си отива

с надежда да посрещне изгрева.

Ивелина Стойова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivelina76 (Ивелина Стойова)

Много ти благодаря

2014-12-15T09:30:12+02:00
poem_lady (Фери)

Много красиво и чувствено описание, Ивелина! Възхитих се!

2014-12-13T12:48:49+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0