3 sept 2020, 0:58

Море

1.2K 0 0

Искам да седна удобно 
и да те погледам.
Да ми разкажеш за бурните си дни
и щастливите картини,
които изплуват във главата ти.
Да ме погалиш нежно,
а аз да изтръпна,
защото ръцете ти са ледено студени. 
Да ти е драго да ме гледаш
когато правя фигурки от пясък 
сякаш съм на 2. 
Да ме притиснеш в себе си
и да се изгубя във блаженство вечно...

 

 

Стана време да си тръгвам...

 

А колко искам да остана!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bibi Sim Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...