Искам да седна удобно 
и да те погледам.
Да ми разкажеш за бурните си дни
и щастливите картини,
които изплуват във главата ти.
Да ме погалиш нежно,
а аз да изтръпна,
защото ръцете ти са ледено студени. 
Да ти е драго да ме гледаш
когато правя фигурки от пясък 
сякаш съм на 2. 
Да ме притиснеш в себе си
и да се изгубя във блаженство вечно...

Стана време да си тръгвам...

А колко искам да остана!