30 jun 2007, 1:22

Море

  Poesía
909 0 0

Не спира вятърът своя бяг,
кацналите чайки и гларуси
галят с перата си морския бряг.
Вижте как бялото корабче
сред вълните се люшка,
а под него синя вълна се промушва.
Синьото, бурно море - реве ли, реве.
Колко прекрасен е морският бриз,
как свеж е небестият свод.
Как създаден е тоз природен каприз
толкова свеж, толкоз по-нежен от южния плод,
тоз син, от син по-син небосвод.
Морето е синьо,
тъй както е синьо туй мирно небе,
морето обаче реве ли, реве като малко дете.
Морската шир се слива с небето,
небето се слива с морето.
Морето, морето...

04.07.1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....