30 jun 2007, 1:22

Море

  Poesía
912 0 0

Не спира вятърът своя бяг,
кацналите чайки и гларуси
галят с перата си морския бряг.
Вижте как бялото корабче
сред вълните се люшка,
а под него синя вълна се промушва.
Синьото, бурно море - реве ли, реве.
Колко прекрасен е морският бриз,
как свеж е небестият свод.
Как създаден е тоз природен каприз
толкова свеж, толкоз по-нежен от южния плод,
тоз син, от син по-син небосвод.
Морето е синьо,
тъй както е синьо туй мирно небе,
морето обаче реве ли, реве като малко дете.
Морската шир се слива с небето,
небето се слива с морето.
Морето, морето...

04.07.1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...