Не спира вятърът своя бяг,
кацналите чайки и гларуси
галят с перата си морския бряг.
Вижте как бялото корабче
сред вълните се люшка,
а под него синя вълна се промушва.
Синьото, бурно море - реве ли, реве.
Колко прекрасен е морският бриз,
как свеж е небестият свод.
Как създаден е тоз природен каприз
толкова свеж, толкоз по-нежен от южния плод,
тоз син, от син по-син небосвод.
Морето е синьо,
тъй както е синьо туй мирно небе,
морето обаче реве ли, реве като малко дете.
Морската шир се слива с небето,
небето се слива с морето.
Морето, морето...

04.07.1995 г.