Jun 30, 2007, 1:22 AM

Море

  Poetry
906 0 0

Не спира вятърът своя бяг,
кацналите чайки и гларуси
галят с перата си морския бряг.
Вижте как бялото корабче
сред вълните се люшка,
а под него синя вълна се промушва.
Синьото, бурно море - реве ли, реве.
Колко прекрасен е морският бриз,
как свеж е небестият свод.
Как създаден е тоз природен каприз
толкова свеж, толкоз по-нежен от южния плод,
тоз син, от син по-син небосвод.
Морето е синьо,
тъй както е синьо туй мирно небе,
морето обаче реве ли, реве като малко дете.
Морската шир се слива с небето,
небето се слива с морето.
Морето, морето...

04.07.1995 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...