galentin (Валентин Иванов)
42 22
15 oct 2010, 21:55

Море 

  Poesía » Otra
669 0 2

МОРЕ


Когато на душата ми е тежко,
при теб, море, отново се завръщам –
изричам свойта изповед човешка
и пясъка ти с две ръце прегръщам.

При тебе идвам, искам да те слушам,
ти – толкоз страшна и красива вечност.
Стоя, с криле, опърлени от сушата,
за да докосна синята ти млечност.

Отивам си, за да те нося в мен
през сълзи и през мигове – като светиня,
отивам си завинаги пленен,
като вълна по миглите ти пясъчни преминала.

И все оставам, възкресен от твоето докосване,
където и да съм, с когото и да разговарям.
Оставам – както винаги остават всички мостове,
дори когато са били изгаряни...

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??