3 jul 2012, 19:58

Море

  Poesía » Otra
904 0 0

Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.

Ще се взирам в хоризонта мълчаливо,
като птица ще се рея в необята;
ще ти разказвам за всичко болящо и сиво -
при теб, море, ще оставям тъгата.

Ще я разпилявам по вълните изумрудени,
без жал ще я разпръсквам по вятъра,
ще заискрява смехът - от тебе събуден,
ще потъвам в твоите изгреви и залези.

И ще ме галят с любов вълните ти,
ще отмиват от мен всичко нищожно и пошло -
ще си тръгвам от теб добра и пречистена,
изпълнена с нежност, смирение и прошка.

Ще живеят в мен лунните плажове,
море и небе, прегърнати в безкрайността,
песента на вълните ще звучи в Душата ми,
ще я нося в сърцето по пътя към вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...