Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.

Ще се взирам в хоризонта мълчаливо,
като птица ще се рея в необята;
ще ти разказвам за всичко болящо и сиво -
при теб, море, ще оставям тъгата.

Ще я разпилявам по вълните изумрудени,
без жал ще я разпръсквам по вятъра,
ще заискрява смехът - от тебе събуден,
ще потъвам в твоите изгреви и залези.

И ще ме галят с любов вълните ти,
ще отмиват от мен всичко нищожно и пошло -
ще си тръгвам от теб добра и пречистена,
изпълнена с нежност, смирение и прошка.

Ще живеят в мен лунните плажове,
море и небе, прегърнати в безкрайността,
песента на вълните ще звучи в Душата ми,
ще я нося в сърцето по пътя към вечността.