3.07.2012 г., 19:58

Море

900 0 0

Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.

Ще се взирам в хоризонта мълчаливо,
като птица ще се рея в необята;
ще ти разказвам за всичко болящо и сиво -
при теб, море, ще оставям тъгата.

Ще я разпилявам по вълните изумрудени,
без жал ще я разпръсквам по вятъра,
ще заискрява смехът - от тебе събуден,
ще потъвам в твоите изгреви и залези.

И ще ме галят с любов вълните ти,
ще отмиват от мен всичко нищожно и пошло -
ще си тръгвам от теб добра и пречистена,
изпълнена с нежност, смирение и прошка.

Ще живеят в мен лунните плажове,
море и небе, прегърнати в безкрайността,
песента на вълните ще звучи в Душата ми,
ще я нося в сърцето по пътя към вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...