Jul 3, 2012, 7:58 PM

Море

  Poetry » Other
901 0 0

Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.

Ще се взирам в хоризонта мълчаливо,
като птица ще се рея в необята;
ще ти разказвам за всичко болящо и сиво -
при теб, море, ще оставям тъгата.

Ще я разпилявам по вълните изумрудени,
без жал ще я разпръсквам по вятъра,
ще заискрява смехът - от тебе събуден,
ще потъвам в твоите изгреви и залези.

И ще ме галят с любов вълните ти,
ще отмиват от мен всичко нищожно и пошло -
ще си тръгвам от теб добра и пречистена,
изпълнена с нежност, смирение и прошка.

Ще живеят в мен лунните плажове,
море и небе, прегърнати в безкрайността,
песента на вълните ще звучи в Душата ми,
ще я нося в сърцето по пътя към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...