Море

17 nov 2011, 20:20

Poesía » Otra

486 0 1

/на Васил Р./

На пейката, до паметника, там,

небрежно пушат своите цигари,

горди като палози в талян,

старите созополски рибари.

Достойни мъже на града,

волни като полета на гларус,

сурови като мъжка сълза

и нежни като песен на Даларас.

Морето взима и дава:

на някои много, на други всичко.

Моряшкото сърце умее да прощава

и затова безкрайно много го обичат!

Паскал Кюмурджиев

15.11.2011 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.