Море
/на Васил Р./
На пейката, до паметника, там,
небрежно пушат своите цигари,
горди като палози в талян,
старите созополски рибари.
Достойни мъже на града,
волни като полета на гларус,
сурови като мъжка сълза
и нежни като песен на Даларас.
Морето взима и дава:
на някои много, на други всичко.
Моряшкото сърце умее да прощава
и затова безкрайно много го обичат!
Паскал Кюмурджиев
15.11.2011 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados
