/на Васил Р./
На пейката, до паметника, там,
небрежно пушат своите цигари,
горди като палози в талян,
старите созополски рибари.
Достойни мъже на града,
волни като полета на гларус,
сурови като мъжка сълза
и нежни като песен на Даларас.
Морето взима и дава:
на някои много, на други всичко.
Моряшкото сърце умее да прощава
и затова безкрайно много го обичат!
Паскал Кюмурджиев
15.11.2011 г.
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
