/на Васил Р./
На пейката, до паметника, там,
небрежно пушат своите цигари,
горди като палози в талян,
старите созополски рибари.
Достойни мъже на града,
волни като полета на гларус,
сурови като мъжка сълза
и нежни като песен на Даларас.
Морето взима и дава:
на някои много, на други всичко.
Моряшкото сърце умее да прощава
и затова безкрайно много го обичат!
Паскал Кюмурджиев
15.11.2011 г.
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
