Море
Във сенките на пясъчните дюни,
във шепота на морските вълни,
във казаното тихо помежду ни
и в допира на топлите лъчи.
Намирах те навсякъде, където
те нямаше, защото беше в мен
и вливаше се в мене със морето,
и чакаше ме с идващия ден.
И толкова безумно те поисках,
и толкова наивно те мечтах,
и вярвах, че си толкова наблизо,
и исках те до мен без капка страх...
И чаках те...
но ти не ме достигна.
Дъждът размаза твоите черти.
А болката по теб отново стихна,
удавена във моите очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
Затова пиша повече, когато в чувствата ми има сътресеня и понякога си мисля, че дори имам нужда от тях
