etikki (Мариета Караджова)
100 82
22 июл. 2011 г., 23:19

Море 

  Поэзия
780 0 4

Във сенките на пясъчните дюни,
във шепота на морските вълни,
във казаното тихо помежду ни
и в допира на топлите лъчи.
Намирах те навсякъде, където
те нямаше, защото беше в мен
и вливаше се в мене със морето,
и чакаше ме с идващия ден.
И толкова безумно те поисках,
и толкова наивно те мечтах,
и вярвах, че си толкова наблизо,
и исках те до мен без капка страх...
И чаках те...
но ти не ме достигна.
Дъждът размаза твоите черти.
А болката по теб отново стихна,
удавена във моите очи.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Близко като усещане...
  • Dorrian, при мен лично всеки стих отразява моментното ми състояние и е изживян, не ме бива много в "щастливата" поезия, в моментите, когато съм щастлива, сякаш бързам само да живея Затова пиша повече, когато в чувствата ми има сътресеня и понякога си мисля, че дори имам нужда от тяхБлагодаря ти за отделеното време и за оценката!
  • Винаги съм се чудела дали произведенията са отражение на душевното състояние на автора им и дали наистина написаното е преживяно? Ти като творец чувстваш ли тежестта на несподелената любов - понеже много тъга прозира от всеки твой стих. Може ли човек когато е истински щастлив и влюбен да пище тъжно...
    Красиви творби пишеш поздравления
  • !!!
Предложения
: ??:??