rudin (Иван Христов)
858 1444
1 ene 2013, 15:17

Море и бряг 

  Poesía » Filosófica
391 0 3

От  векове морето все така

в света голям се разпростира

в безкрайна върволица по брега

и в някой залив тих замира.

 

Вълната все налита на скала,

целува я и се отлива

и както всяка влюбена жена

се връща в лоното щастлива.

 

И зодиите, древни като тях,

със своето небесно име

на воден или пък на земен знак

почитаме и ги делиме.

 

От първият Адамо-Евин грях

в онази, райската градина,

със жест: не знам, не чух и не видях

Бог влюбените ще подмине.

 

Изправени един до друг в брега

с отправен взор в морето синьо

се учим сред първичната среда

на любовта им вечно жива.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??