1 ene 2013, 15:17

Море и бряг

521 0 3

От  векове морето все така

в света голям се разпростира

в безкрайна върволица по брега

и в някой залив тих замира.

 

Вълната все налита на скала,

целува я и се отлива

и както всяка влюбена жена

се връща в лоното щастлива.

 

И зодиите, древни като тях,

със своето небесно име

на воден или пък на земен знак

почитаме и ги делиме.

 

От първият Адамо-Евин грях

в онази, райската градина,

със жест: не знам, не чух и не видях

Бог влюбените ще подмине.

 

Изправени един до друг в брега

с отправен взор в морето синьо

се учим сред първичната среда

на любовта им вечно жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...