Море и бряг
От векове морето все така
в света голям се разпростира
в безкрайна върволица по брега
и в някой залив тих замира.
Вълната все налита на скала,
целува я и се отлива
и както всяка влюбена жена
се връща в лоното щастлива.
И зодиите, древни като тях,
със своето небесно име
на воден или пък на земен знак
почитаме и ги делиме.
От първият Адамо-Евин грях
в онази, райската градина,
със жест: не знам, не чух и не видях
Бог влюбените ще подмине.
Изправени един до друг в брега
с отправен взор в морето синьо
се учим сред първичната среда
на любовта им вечно жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
