rudin (Иван Христов)
858 1444
Jan 1, 2013, 3:17 PM

Море и бряг 

  Poetry » Phylosophy
389 0 3

От  векове морето все така

в света голям се разпростира

в безкрайна върволица по брега

и в някой залив тих замира.

 

Вълната все налита на скала,

целува я и се отлива

и както всяка влюбена жена

се връща в лоното щастлива.

 

И зодиите, древни като тях,

със своето небесно име

на воден или пък на земен знак

почитаме и ги делиме.

 

От първият Адамо-Евин грях

в онази, райската градина,

със жест: не знам, не чух и не видях

Бог влюбените ще подмине.

 

Изправени един до друг в брега

с отправен взор в морето синьо

се учим сред първичната среда

на любовта им вечно жива.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??