19 may 2023, 20:02

Море ( III ) 

  Poesía » Del paisaje
5.0 / 3
381 2 1
Дом уютен не си ти за птици -
нямаш жици да кацат по тях
Приласкаваш рибари, моряци.
Носиш надежда, мечти, но и страх.
Подпираш небето от първия век,
но умората никак я няма.
А който остане далече от теб
- в душата отваря се рана.
Шепнеш си в утрото с прилива.
За какво ли пък толкова бъбрите -
звездите, нощта, луната красива?
Тиха соната за седефа на мидите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вале Спатия Todos los derechos reservados

Propuestas