5 mar 2013, 21:25

Море убиец

  Poesía » Otra
809 0 4

Море убиец


Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.

Макар и жестоко, без страх влизам там.

Макар че това е местото, което

отне моя татко, отне го без срам.

Вълните му тежки видях да заливат

и майка, и кака, и родния брат,

секунда преди от света да си идат,

заключени в просторна синя необят.

Отне ми семейство, отне ми приятел,

отне ми и моята първа любов,

уби в мен живеещия малък мечтател,

отне ми желанието за живот!

С туй теб те запомних, моренце проклето.

Море, ти превърна живота ми в ад!

Превърна ме мене във просяче клето,

принуден да ровя по кофите бях.

Дотегна ми вече! С какво го заслужих?

Какво ти направих поне ми кажи!

От всичко за теб едно нещо научих -

все с лошо наказваш семейства добри.

Сега съм във тебе, моренце убиец,

потъвъм надолу със камък в ръка.

пътувам към общосемейната участ,

   ах, сладка била е смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Д Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...