Море убиец
Море убиец
Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам.
Вълните му тежки видях да заливат
и майка, и кака, и родния брат,
секунда преди от света да си идат,
заключени в просторна синя необят.
Отне ми семейство, отне ми приятел,
отне ми и моята първа любов,
уби в мен живеещия малък мечтател,
отне ми желанието за живот!
С туй теб те запомних, моренце проклето.
Море, ти превърна живота ми в ад!
Превърна ме мене във просяче клето,
принуден да ровя по кофите бях.
Дотегна ми вече! С какво го заслужих?
Какво ти направих поне ми кажи!
От всичко за теб едно нещо научих -
все с лошо наказваш семейства добри.
Сега съм във тебе, моренце убиец,
потъвъм надолу със камък в ръка.
пътувам към общосемейната участ,
ах, сладка била е смъртта...
© Димитър Д All rights reserved.
