vampira110 (Димитър Д)
23 4
Mar 5, 2013, 9:25 PM

Море убиец 

  Poetry » Other
595 0 4

Море убиец


Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.

Макар и жестоко, без страх влизам там.

Макар че това е местото, което

отне моя татко, отне го без срам.

Вълните му тежки видях да заливат

и майка, и кака, и родния брат,

секунда преди от света да си идат,

заключени в просторна синя необят.

Отне ми семейство, отне ми приятел,

отне ми и моята първа любов,

уби в мен живеещия малък мечтател,

отне ми желанието за живот!

С туй теб те запомних, моренце проклето.

Море, ти превърна живота ми в ад!

Превърна ме мене във просяче клето,

принуден да ровя по кофите бях.

Дотегна ми вече! С какво го заслужих?

Какво ти направих поне ми кажи!

От всичко за теб едно нещо научих -

все с лошо наказваш семейства добри.

Сега съм във тебе, моренце убиец,

потъвъм надолу със камък в ръка.

пътувам към общосемейната участ,

   ах, сладка била е смъртта...

© Димитър Д All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??