danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
2 dic 2012, 11:45

Морето 

  Poesía » De amor
786 0 8

Морето е докоснало безкрая си

със  мъдрост, по- различна от преди…

Днес вятър по вълните му гадае

дали след още хиляди луни

 

Земята ще го чака недокосната

от болката на клетви и лъжи.

Сега аз нося морските въпроси

реша ли, че по тебе ме боли…

 

До синьо вярвам, че си мой във утрото

и морски раждам всеки идващ ден.

Какво, че от безумие е трудно

да бъда с теб и ти да бъдеш с мен.

 

Морето, щом открие свойто сбъдване

ще бъде пристан на една мечта.

Прокраднало се тихичко, на пръсти

отново ще кръщава любовта…  

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??