Морето
Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната
от болката на клетви и лъжи.
Сега аз нося морските въпроси
реша ли, че по тебе ме боли…
До синьо вярвам, че си мой във утрото
и морски раждам всеки идващ ден.
Какво, че от безумие е трудно
да бъда с теб и ти да бъдеш с мен.
Морето, щом открие свойто сбъдване
ще бъде пристан на една мечта.
Прокраднало се тихичко, на пръсти
отново ще кръщава любовта…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
