18 ago 2006, 17:49

Морето

  Poesía
1K 0 1

Не знаеш защо, нали?
Защо си един през деня
друг човек нощта?                                                              
Отиде при звездите за миг, нали?
Не вярваш на мен, а на кого тогава?
Ти вярваш на морето, което
таи на млади влюбени мечтите
и на старците молбите.
То знае и ти на това се крепиш
и тъгите не те оставят да спиш.
Споделяш с него вечер с часове,
а после топлина търсиш в нечие сърце.
То те топли, разбери
и утеха спри да търсиш ти!
Замълчи за миг поне и го чуй...
...И ето морето го чуваш
говори ти с човешки слова...                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...