18.08.2006 г., 17:49

Морето

999 0 1

Не знаеш защо, нали?
Защо си един през деня
друг човек нощта?                                                              
Отиде при звездите за миг, нали?
Не вярваш на мен, а на кого тогава?
Ти вярваш на морето, което
таи на млади влюбени мечтите
и на старците молбите.
То знае и ти на това се крепиш
и тъгите не те оставят да спиш.
Споделяш с него вечер с часове,
а после топлина търсиш в нечие сърце.
То те топли, разбери
и утеха спри да търсиш ти!
Замълчи за миг поне и го чуй...
...И ето морето го чуваш
говори ти с човешки слова...                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...