18.08.2006 г., 17:49 ч.

Морето 

  Поезия
695 0 1

Не знаеш защо, нали?
Защо си един през деня
друг човек нощта?                                                              
Отиде при звездите за миг, нали?
Не вярваш на мен, а на кого тогава?
Ти вярваш на морето, което
таи на млади влюбени мечтите
и на старците молбите.
То знае и ти на това се крепиш
и тъгите не те оставят да спиш.
Споделяш с него вечер с часове,
а после топлина търсиш в нечие сърце.
То те топли, разбери
и утеха спри да търсиш ти!
Замълчи за миг поне и го чуй...
...И ето морето го чуваш
говори ти с човешки слова...                                                   

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??