Aug 18, 2006, 5:49 PM

Морето

  Poetry
1K 0 1

Не знаеш защо, нали?
Защо си един през деня
друг човек нощта?                                                              
Отиде при звездите за миг, нали?
Не вярваш на мен, а на кого тогава?
Ти вярваш на морето, което
таи на млади влюбени мечтите
и на старците молбите.
То знае и ти на това се крепиш
и тъгите не те оставят да спиш.
Споделяш с него вечер с часове,
а после топлина търсиш в нечие сърце.
То те топли, разбери
и утеха спри да търсиш ти!
Замълчи за миг поне и го чуй...
...И ето морето го чуваш
говори ти с човешки слова...                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...