koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
6 jun 2014, 21:50

Морето е сълза

581 0 5

Морето е сълза, в която

потъва синьото небе.

А облакът на всяко лято

в морето плува и гребе.

 

Очите на земята древна

се плакнат в сините сълзи.

В снагата ù пустинно-тревна

капризен вятър все пълзи.

 

Когато облак се разплаче,

той пълни земните очи,

а в тях пък слънцето-сираче,

гаси си ярките лъчи.

 

Когато пък земя заплаква,

заливат се и брегове...

Луната в болката оплаква

потъналите в грехове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0