Морето е сълза
Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.
Очите на земята древна
се плакнат в сините сълзи.
В снагата ù пустинно-тревна
капризен вятър все пълзи.
Когато облак се разплаче,
той пълни земните очи,
а в тях пък слънцето-сираче,
гаси си ярките лъчи.
Когато пък земя заплаква,
заливат се и брегове...
Луната в болката оплаква
потъналите в грехове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
