6 sept 2020, 22:22

Морето и скалата

  Poesía
1K 1 1

 

ще положа в твоите крака
мъртвите си риби.
ще се разбия в теб в нощта
като мегатонен 
кристален полилей.
ще те осветя 
с политналите пръски.
и никога недей
забравя моя вкус
на влюбена щипяща сол.
ще пусна малко рокендрол
и ще погълна 
каменните ти сълзи
и някоя от тях ще прошепти:
сърцето ми е пълно
със желязо, чака лава, 
всичко това, което ти не си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...