6.09.2020 г., 22:22

Морето и скалата

1K 1 1

 

ще положа в твоите крака
мъртвите си риби.
ще се разбия в теб в нощта
като мегатонен 
кристален полилей.
ще те осветя 
с политналите пръски.
и никога недей
забравя моя вкус
на влюбена щипяща сол.
ще пусна малко рокендрол
и ще погълна 
каменните ти сълзи
и някоя от тях ще прошепти:
сърцето ми е пълно
със желязо, чака лава, 
всичко това, което ти не си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...