11 abr 2025, 6:36

Морето, жената и тъгата

376 0 1

                     Морето, жената и тъгата

 

 

За първи път при теб аз срещнах любовта,

да, мое мило Черно море, истината е това.

Тя беше мила и красива млада руса жена 

бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна!

 

Очите и сини сякаш беше твоя дъщеря,

косите и руси сякаш слънцето в тях изгря.

Бяхме заедно до теб море, срещнахме любовта,

тя, красивото  момиче докосна моята душа.

 

Бяхме заедно но намеси се нашата съдба,

може би тя реши на любовта ни историята.

Тя остана си край морето,завиждам и за това,

а аз далече от него тъгувах, остана само спомена.

 

Може би и тя тъжи понякога застанала до брега,

а морето я среща с мен, със спомена от някога.

Слънцето и се усмихва, праща и лъчи по пътеката,

слънчевата пътека блести и връща ни спомена!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...