11 abr 2025, 6:36

Морето, жената и тъгата

375 0 1

                     Морето, жената и тъгата

 

 

За първи път при теб аз срещнах любовта,

да, мое мило Черно море, истината е това.

Тя беше мила и красива млада руса жена 

бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна!

 

Очите и сини сякаш беше твоя дъщеря,

косите и руси сякаш слънцето в тях изгря.

Бяхме заедно до теб море, срещнахме любовта,

тя, красивото  момиче докосна моята душа.

 

Бяхме заедно но намеси се нашата съдба,

може би тя реши на любовта ни историята.

Тя остана си край морето,завиждам и за това,

а аз далече от него тъгувах, остана само спомена.

 

Може би и тя тъжи понякога застанала до брега,

а морето я среща с мен, със спомена от някога.

Слънцето и се усмихва, праща и лъчи по пътеката,

слънчевата пътека блести и връща ни спомена!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...