Морето, жената и тъгата
Морето, жената и тъгата
За първи път при теб аз срещнах любовта,
да, мое мило Черно море, истината е това.
Тя беше мила и красива млада руса жена
бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна!
Очите и сини сякаш беше твоя дъщеря,
косите и руси сякаш слънцето в тях изгря.
Бяхме заедно до теб море, срещнахме любовта,
тя, красивото момиче докосна моята душа.
Бяхме заедно но намеси се нашата съдба,
може би тя реши на любовта ни историята.
Тя остана си край морето,завиждам и за това,
а аз далече от него тъгувах, остана само спомена.
Може би и тя тъжи понякога застанала до брега,
а морето я среща с мен, със спомена от някога.
Слънцето и се усмихва, праща и лъчи по пътеката,
слънчевата пътека блести и връща ни спомена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados