11 апр. 2025 г., 06:36

Морето, жената и тъгата

368 0 1

                     Морето, жената и тъгата

 

 

За първи път при теб аз срещнах любовта,

да, мое мило Черно море, истината е това.

Тя беше мила и красива млада руса жена 

бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна!

 

Очите и сини сякаш беше твоя дъщеря,

косите и руси сякаш слънцето в тях изгря.

Бяхме заедно до теб море, срещнахме любовта,

тя, красивото  момиче докосна моята душа.

 

Бяхме заедно но намеси се нашата съдба,

може би тя реши на любовта ни историята.

Тя остана си край морето,завиждам и за това,

а аз далече от него тъгувах, остана само спомена.

 

Може би и тя тъжи понякога застанала до брега,

а морето я среща с мен, със спомена от някога.

Слънцето и се усмихва, праща и лъчи по пътеката,

слънчевата пътека блести и връща ни спомена!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...