Морето на чувствата
|
Дълбокото море пази чувството, което ни убива - любовта и живота, и което ни успокоява - музиката и тишината. Човекът е ужасен! Сегашното състояние обезсмисля човешкото съществуване! Така е! Та нали човекът е сътворен, за да бъде щастлив, не за да страда... но ти, Човек, разбери: няма истинско съществуване без категорично изменение не съществува идеалната любов, без идеалната болка няма го и доброто, което ти носи щастие и гали сърцето ти, без злото, което те измъчва и което – го сломява. Затова усети любовните прегръдки. Заспи в океанските покои. Нека морския бриз е така студен, че да смрази болката ти, нека целувката на слънцето е така силна, че да стопли душата ти... Остави се болката да те целуне, за да може щастието да те прегърне! Запомни, животът не е природно съвършенство, то не съществува... природата ще обича и ще страда с теб, ти я сътворяваш... Човек мой, влюбен и ранен, за тебе пиша тази песен. Защото нито вътре, нито отвъд тази земя съществува някой, който да те обича като мен! |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Видях я и я усетих. 
