Sep 20, 2015, 11:21 AM

Морето на чувствата

  Poetry » Love
902 3 9

 

 

Дълбокото море пази чувството,

което ни убива - любовта и живота,

и което ни успокоява - музиката и тишината.

Човекът е ужасен!

Сегашното състояние

                              обезсмисля                                                                                

човешкото съществуване!                                                                                        

Така е! Та нали човекът е сътворен,

за да бъде щастлив, не за да страда...                                                                           

но ти, Човек, разбери:

няма истинско съществуване

без категорично изменение

не съществува идеалната любов,                                                                                

без идеалната болка

няма го и доброто,

което ти носи щастие

и гали сърцето ти,

без злото, което те измъчва

и което – го сломява.

Затова усети любовните прегръдки.

Заспи в океанските покои.

Нека морския бриз е така студен,

че да смрази болката ти,

нека целувката на слънцето е така силна,

че да стопли душата ти...

Остави се болката да те целуне,

за да може щастието да те прегърне!

Запомни,

              животът не е природно съвършенство,

               то не съществува...

               природата ще обича и ще страда с теб,

               ти я сътворяваш...

Човек мой, влюбен и ранен,

за тебе пиша тази песен.

Защото нито вътре, нито отвъд

                                            тази земя

съществува някой, който да те обича

                                            като мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има много символика тук! Видях я и я усетих.
  • Прочетох и ще прочитам пак!
  • Готово,Ел...Но този процес ще е доста,доста дълъг...шегата настрана,макар и истина!!!Отново много ти благодаря!!!Прегръдки!!!
  • Благодаря ви от сърце за невероятните коментари!Младен,...много ме трогна и много ме развълнува със тези думи...все още написаното от теб ми действа така...много ме зарадва! ...Благодаря!...Илко...благодаря и на теб,че се включи във сърдечната мисъл за тези прозрения!Един писател пише за това каквото чувства и както го чувства,опитвайки се... Да предаде своите послания ...и благодаря на двама ви,както и на всички,които днес ме прочетоха и коментираха,защото оставихте във сърцето ми онова чувство на удовлетворение..което никой не може да открадне..което не може да се забрави.......!!!!!!!Хиляди благодарности................
  • "не съществува идеалната любов, без идеалната болка...
    Остави се болката да те целуне,
    за да може щастието да те прегърне!"

    Изненадващо и дълбоко прозрение, формиращо поетичното ОКО на текста.
    То носи сентенциален характер, а "идеалната болка" си е 100 процентова находка.

    Изключително приятелно съм изненадан от творческия ти потенциал, Лили.
    Поздравление!:М&М

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...