Sep 20, 2015, 11:21 AM

Морето на чувствата 

  Poetry » Love
724 3 9

 

 

Дълбокото море пази чувството,

което ни убива - любовта и живота,

и което ни успокоява - музиката и тишината.

Човекът е ужасен!

Сегашното състояние

                              обезсмисля                                                                                

човешкото съществуване!                                                                                        

Така е! Та нали човекът е сътворен,

за да бъде щастлив, не за да страда...                                                                           

но ти, Човек, разбери:

няма истинско съществуване

без категорично изменение

не съществува идеалната любов,                                                                                

без идеалната болка

няма го и доброто,

което ти носи щастие

и гали сърцето ти,

без злото, което те измъчва

и което – го сломява.

Затова усети любовните прегръдки.

Заспи в океанските покои.

Нека морския бриз е така студен,

че да смрази болката ти,

нека целувката на слънцето е така силна,

че да стопли душата ти...

Остави се болката да те целуне,

за да може щастието да те прегърне!

Запомни,

              животът не е природно съвършенство,

               то не съществува...

               природата ще обича и ще страда с теб,

               ти я сътворяваш...

Човек мой, влюбен и ранен,

за тебе пиша тази песен.

Защото нито вътре, нито отвъд

                                            тази земя

съществува някой, който да те обича

                                            като мен!

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има много символика тук! Видях я и я усетих.
  • Прочетох и ще прочитам пак!
  • Готово,Ел...Но този процес ще е доста,доста дълъг...шегата настрана,макар и истина!!!Отново много ти благодаря!!!Прегръдки!!!
  • Благодаря ви от сърце за невероятните коментари!Младен,...много ме трогна и много ме развълнува със тези думи...все още написаното от теб ми действа така...много ме зарадва! ...Благодаря!...Илко...благодаря и на теб,че се включи във сърдечната мисъл за тези прозрения!Един писател пише за това каквото чувства и както го чувства,опитвайки се... Да предаде своите послания ...и благодаря на двама ви,както и на всички,които днес ме прочетоха и коментираха,защото оставихте във сърцето ми онова чувство на удовлетворение..което никой не може да открадне..което не може да се забрави.......!!!!!!!Хиляди благодарности................
  • "не съществува идеалната любов, без идеалната болка...
    Остави се болката да те целуне,
    за да може щастието да те прегърне!"

    Изненадващо и дълбоко прозрение, формиращо поетичното ОКО на текста.
    То носи сентенциален характер, а "идеалната болка" си е 100 процентова находка.

    Изключително приятелно съм изненадан от творческия ти потенциал, Лили.
    Поздравление!:М&М
  • А,аз благодаря за думите ти Ел, много повече...и за твоята подкрепа винаги!!!Много ценя мнението ти...
  • Малко са хората, които пишат за неща извиращи от тях, без да се напъват и да съчиняват разказ или стих по дадена тема, която им е хрумнала в един момент ей така и да се мъчат да търсят рими, което не може да не се усети от читателя.
  • Благодаря за топлите думи!
  • Прекрасни и поощрителни съждения, които ми подействаха като балсам. Хареса ми стиха, пиши още такива и радвай хората около себе си!
Random works
: ??:??