20 сент. 2015 г., 11:21

Морето на чувствата

903 3 9

 

 

Дълбокото море пази чувството,

което ни убива - любовта и живота,

и което ни успокоява - музиката и тишината.

Човекът е ужасен!

Сегашното състояние

                              обезсмисля                                                                                

човешкото съществуване!                                                                                        

Така е! Та нали човекът е сътворен,

за да бъде щастлив, не за да страда...                                                                           

но ти, Човек, разбери:

няма истинско съществуване

без категорично изменение

не съществува идеалната любов,                                                                                

без идеалната болка

няма го и доброто,

което ти носи щастие

и гали сърцето ти,

без злото, което те измъчва

и което – го сломява.

Затова усети любовните прегръдки.

Заспи в океанските покои.

Нека морския бриз е така студен,

че да смрази болката ти,

нека целувката на слънцето е така силна,

че да стопли душата ти...

Остави се болката да те целуне,

за да може щастието да те прегърне!

Запомни,

              животът не е природно съвършенство,

               то не съществува...

               природата ще обича и ще страда с теб,

               ти я сътворяваш...

Човек мой, влюбен и ранен,

за тебе пиша тази песен.

Защото нито вътре, нито отвъд

                                            тази земя

съществува някой, който да те обича

                                            като мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има много символика тук! Видях я и я усетих.
  • Прочетох и ще прочитам пак!
  • Готово,Ел...Но този процес ще е доста,доста дълъг...шегата настрана,макар и истина!!!Отново много ти благодаря!!!Прегръдки!!!
  • Благодаря ви от сърце за невероятните коментари!Младен,...много ме трогна и много ме развълнува със тези думи...все още написаното от теб ми действа така...много ме зарадва! ...Благодаря!...Илко...благодаря и на теб,че се включи във сърдечната мисъл за тези прозрения!Един писател пише за това каквото чувства и както го чувства,опитвайки се... Да предаде своите послания ...и благодаря на двама ви,както и на всички,които днес ме прочетоха и коментираха,защото оставихте във сърцето ми онова чувство на удовлетворение..което никой не може да открадне..което не може да се забрави.......!!!!!!!Хиляди благодарности................
  • "не съществува идеалната любов, без идеалната болка...
    Остави се болката да те целуне,
    за да може щастието да те прегърне!"

    Изненадващо и дълбоко прозрение, формиращо поетичното ОКО на текста.
    То носи сентенциален характер, а "идеалната болка" си е 100 процентова находка.

    Изключително приятелно съм изненадан от творческия ти потенциал, Лили.
    Поздравление!:М&М

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...