Мормонка ли? Не!
Веднъж, таман застройвам супата с яйце
и ръся чер пипер и половин лимонче,
на портата похлопа ми едно момче
и хвана да ме кандърдисва за мормонка.
Едно таквоз го гледам - нашенче не е,
обаче, го разбрах - мормонка ще ме прави!
И да не вземе грешно да ме разбере,
се кръстя - да покажа, че съм православна.
Остави две-три книги, уж да ги чета
(да им бера гайлето, да не ги набара Фильо).
Беля си взех със туй момче! И повървя -
до нас пътека изора и все ме агитирва.
Брех, в чудо се видях! (Хареса ли ме, кво?)
През ден, през два ме набикаля тъй - религиозно
(Добре не цъфна Фильо с някое дърво!)
и с приказки ме омайосва най-насериозно.
За да не се излагам, че си падам тъпа,
отворих книгите в науки да се подкова...
Що щеш?! Тя работата хич не била в пътя -
те водели по пет-шест булки на глава.
Лелюх! Направо побеснях и се каздисах!
(Дано, за булките, да не научи Фильо!)
Мормонякът директно щеше да артиса,
да беше там! С дилафа щях да го подфиртя!
Сега да се яви мормонската му мамка!
Дипломатично ще се хилна, сладка като мед:
"Ох, закъсня, момче...Склоних за мюсулманка...
Иди, се разбери с Аллах, или пък с Мохамед!“
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
