juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
11 ago 2018, 18:49

Морска вечност 

  Poesía » Del paisaje
984 3 3

Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.

 

Тук улици със каменни премени,
задъхано съдбите си пресичат,
а залези рубиненочервени,
от мачтите на кораби надничат.

 

Дантелени вълни брега докосват,
и после срамежливо си отиват,
понесли на гърба си ранни лодки,
далечен пристан тръгнали да стигнат.

 

И къпе се градът във морска вечност,

облечен в необятни хоризонти,

изгубват се във синята безбрежност,

обиди, несполуки и тревоги.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??