Морска вечност
Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени,
задъхано съдбите си пресичат,
а залези рубиненочервени,
от мачтите на кораби надничат.
Дантелени вълни брега докосват,
и после срамежливо си отиват,
понесли на гърба си ранни лодки,
далечен пристан тръгнали да стигнат.
И къпе се градът във морска вечност,
облечен в необятни хоризонти,
изгубват се във синята безбрежност,
обиди, несполуки и тревоги.
© Эоя Михова All rights reserved.
Поздравления!
