21 jul 2013, 22:26

Морски вечерен сонет 

  Poesía » Del paisaje
1878 3 14

 

 

МОРСКИ ВЕЧЕРЕН СОНЕТ

 

 

 

Вечерите тук са нежните мечти на недокоснато момиче.

Морето си почива уморено от безмилостните слънчови очи.

Луната бавно и разблудно жълтата си нощница съблича

и я мята като мрежа във водата златни рибки да лови.

 

Облаче се е загубило и в тъмното не може да намери пътя.

Светулчица с фенерче търси първата си обич.

Щурци гуляят, плачат, после свирят с радостни цигулки.

Скрит сред клоните, ветрецът бурята си тайно точи.

 

Звездите – нощни чайки, кацат по вълните на небето.

Пясъкът брои щастливите си мигове и детски се усмихва.

Ангели на воля във душите светли химни шепнат.

Птиците заспиват и сънуват еротични стихове.

 

А аз съм седнал като статуя на Микеланджело и гледам

тази бляскава и вдъхновена Божия победа.

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??