Морски вечерен сонет
МОРСКИ ВЕЧЕРЕН СОНЕТ
Вечерите тук са нежните мечти на недокоснато момиче.
Морето си почива уморено от безмилостните слънчови очи.
Луната бавно и разблудно жълтата си нощница съблича
и я мята като мрежа във водата златни рибки да лови.
Облаче се е загубило и в тъмното не може да намери пътя.
Светулчица с фенерче търси първата си обич.
Щурци гуляят, плачат, после свирят с радостни цигулки.
Скрит сред клоните, ветрецът бурята си тайно точи.
Звездите – нощни чайки, кацат по вълните на небето.
Пясъкът брои щастливите си мигове и детски се усмихва.
Ангели на воля във душите светли химни шепнат.
Птиците заспиват и сънуват еротични стихове.
А аз съм седнал като статуя на Микеланджело и гледам
тази бляскава и вдъхновена Божия победа.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Хареса ми, Ачо. Поздравявам те!
