Морско
По пясъка рисувам две следи.
Първата съм аз, а другата си ти.
Следите оставих близо на брега,
чайка стон издаде и над мене прелетя.
Дирите слънцето топли плахо през деня.
Бризът лек среднощем бавничко ги залюля.
Пясъчно небрежни, отделени от света,
двете дири нощем, сливат се в една.
Луната ги закриля, а звездите бдят над тях,
пяната покри ги в мрежа бяла
и прикани ги към сладък грях.
Утрото настъпва плахо,
плажът рано сам пустей.
А стъпките, оставени наблизо,
връщат спомена за теб и мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados
