Като че ли от тука съм минавал,
като   че   ли     отдавна    е било
когато     тука    съм     заставал,
вперил  надалеч  око.

Като че ли тогава съм  те виждал,
като   че   ли   обичал    съм   дори,
но  “толкоз, толкоз бе отдавна…” -
нашепват морските   вълни.

Като че ли по пясъка вървял съм
… и   не   един –  със тебе двама,
но   следите  днес са  избледнели,
окъпани     във       морска     пяна.

А  всичко тъй  отдавна е било
и  всичко  днес  е толкова далече,
а  аз  –  удавник  на   брега  -
не  влизам  във  морето   вече.