Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал,
като че ли обичал съм дори,
но “толкоз, толкоз бе отдавна…” -
нашепват морските вълни.
Като че ли по пясъка вървял съм
… и не един – със тебе двама,
но следите днес са избледнели,
окъпани във морска пяна.
А всичко тъй отдавна е било
и всичко днес е толкова далече,
а аз – удавник на брега -
не влизам във морето вече.
© Константин Всички права запазени