На дъното бе пълно с миди.
Затворени, безмълвни, докрай усамотени,
ограничени в свойте си проблеми.
Докрай бе дъното застлано с миди!
Понякога, но рядко – беше живо!
Пробягваше страхливо някой рак,
от нещо гонен, скриваше се пак,
и всичко ставаше отново сиво!
На дъното бе пълно с миди!
И в таз безмълвна, тиха пустота
и аз кат тях, и аз като света
бавно и тихо се затворих... Станах мида!