Морско дъно

23 feb 2018, 23:24

Poesía

467 1 2

На дъното бе пълно с миди.

Затворени, безмълвни, докрай усамотени,

ограничени в свойте си проблеми.

Докрай бе дъното застлано с миди!

Понякога, но рядко – беше живо!

Пробягваше страхливо някой рак,

от нещо гонен, скриваше се пак,

и всичко ставаше отново сиво!

На дъното бе пълно с миди!

И в таз безмълвна, тиха пустота

и аз кат тях, и аз като света

бавно и тихо се затворих... Станах мида!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-02-24T13:57:47+02:00

И вече ваеш бисерна болка...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-24T07:28:15+02:00

Май всички станахме миди. Опасно е да се отвориш. Поздрав!