vui4oto (Момчил Манов) vui4oto (Момчил Манов)
7 115
23 feb 2018, 23:24

Морско дъно

  Poesía
651 1 2

На дъното бе пълно с миди.

Затворени, безмълвни, докрай усамотени,

ограничени в свойте си проблеми.

Докрай бе дъното застлано с миди!

 

Понякога, но рядко – беше живо!

Пробягваше страхливо някой рак,

от нещо гонен, скриваше се пак,

и всичко ставаше отново сиво!

 

На дъното бе пълно с миди!

И в таз безмълвна, тиха пустота

и аз кат тях, и аз като света

бавно и тихо се затворих... Станах мида!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0