vui4oto (Момчил Манов) vui4oto (Момчил Манов)
7 115
23 feb 2018, 23:24

Морско дъно

  Poesía
650 1 2

На дъното бе пълно с миди.

Затворени, безмълвни, докрай усамотени,

ограничени в свойте си проблеми.

Докрай бе дъното застлано с миди!

 

Понякога, но рядко – беше живо!

Пробягваше страхливо някой рак,

от нещо гонен, скриваше се пак,

и всичко ставаше отново сиво!

 

На дъното бе пълно с миди!

И в таз безмълвна, тиха пустота

и аз кат тях, и аз като света

бавно и тихо се затворих... Станах мида!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0