23.02.2018 г., 23:24 ч.

Морско дъно 

  Поезия
412 1 2

На дъното бе пълно с миди.

Затворени, безмълвни, докрай усамотени,

ограничени в свойте си проблеми.

Докрай бе дъното застлано с миди!

 

Понякога, но рядко – беше живо!

Пробягваше страхливо някой рак,

от нещо гонен, скриваше се пак,

и всичко ставаше отново сиво!

 

На дъното бе пълно с миди!

И в таз безмълвна, тиха пустота

и аз кат тях, и аз като света

бавно и тихо се затворих... Станах мида!

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??