На дъното бе пълно с миди.
Затворени, безмълвни, докрай усамотени,
ограничени в свойте си проблеми.
Докрай бе дъното застлано с миди!
Понякога, но рядко – беше живо!
Пробягваше страхливо някой рак,
от нещо гонен, скриваше се пак,
и всичко ставаше отново сиво!
На дъното бе пълно с миди!
И в таз безмълвна, тиха пустота
и аз кат тях, и аз като света
бавно и тихо се затворих... Станах мида!
© Момчил Манов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
